Съвещанието в Сенчъри Хаус започна както винаги в понеделник сутринта и се проведе в залата за конференции един етаж под канцеларията на шефа.

Председателското място зае заместник-шефът на СИС, Тимъти Едуардс, безупречен както винаги с тъмния си костюм и колежанска вратовръзка. От двете му страни се намираха инспекторът на Отдела за вътрешни операции и инспекторът на Отдела за Западното полукълбо. Директорът на отдел „Кадри“ седеше в единия край на стаята до един млад мъж от „Архиви“, пред когото се издигаше висока купчина папки.

Сам Маккрийди влезе последен и седна на стола срещу масата. На петдесет и една години изглеждаше все още слаб и в добра форма. Иначе беше от този вид хора, които можеха да минат незабелязани. Това му помогна да стане толкова добър на времето. Това, както и интелекта, който притежаваше.

Всички познаваха правилника. Като отхвърли трите непривлекателни служби, те имат правото да го задължат да си подаде преждевременно оставката. Но той имаше право да бъде изслушан, да се опита да промени мнението им.

Доведе със себе си дългогодишния си помощник Денис Гоунт, за да говори от негово име. Смяташе, че Денис с брилянтната си усмивка и безупречен външен вид би се справил по-добре от него.

Всички мъже в стаята се познаваха и се обръщаха един към друг на малките си имена, дори чиновникът от архива. Традиционно е в Сенчъри Хаус, може би заради затворения му характер, служителите да си говорят на малки имена. Изключение прави шефът на СИС, към когото почтително се обръщат със „сър“ или „шефе“.

Вратата се затвори и Едуардс се изкашля, за да въдвори ред.

— Нека да започнем. Тук сме, за да разгледаме молбата на Сам за промяна на заповедта на Главното управление, което не е равнозначно на компенсация на несправедливост. Съгласни ли сте?

Всички се съгласиха. Беше установено, че Сам Маккрийди не се жалва, доколкото правилникът е бил спазен.

— Денис, приемам, че ти ще говориш от името на Сам?