— Да, Тимъти.

СИС е създадена в съвременния си вид от адмирал Мансфийлд Къминг и в много от вътрешните й традиции се усеща смътно морската жилка. Една от тях е правото на служител да избере познат офицер, който да говори вместо него при подобно изслушване.

Директорът на отдел „Кадри“ беше кратък и ясен. Ръководството предложи на Сам Маккрийди да се прехвърли от Д-Д на друга служба. Сам отказа да приеме и трите предложения. Това е равносилно на избор на предсрочна оставка. Маккрийди е помолил, след като не може да продължава работата си в Д-Д, да бъде върнат като редови разузнавач или изпратен в отдел, занимаващ се с разузнавателни операции. Такава служба не се е предлагала.

Денис Гоунт се изправи.

— Вижте, всички знаем правилника. Но всички знаем и реалността. Истина е, че Сам помоли да не бъде назначен в учебната школа, в счетоводството или в регистъра. Защото той е разузнавач — по професия и по призвание. И е един от най-добрите, ако не и най-добрият.

— Безспорно — промърмори инспекторът на Отдела за Западното полукълбо.

Едуардс го стрелна с предупредителен поглед.

— Работата е там — предположи Гоунт, — че ако наистина желаеше, службата можеше вероятно да намери място за Сам. Русия, Източна Европа, Северна Америка, Франция, Германия, Италия. Предлагам на ръководството да се опита да направи това усилие, защото…

Той се доближи до мъжа от архива и взе една папка.

— Защото му остават още четири години, за да се пенсионира…

— Предложена е достатъчна компенсация — намеси се Едуардс, — някои биха казали, че е изключително щедра.

— Заради — започна отново Гоунт — годините на предана служба, често свързана с неудобства и понякога извънредно опасна. Не става дума за парите. Въпросът е в това, дали ръководството е готово да направи усилие за един от своите хора.

Той, разбира се, нямаше представа за разговора, който проведоха миналия месец сър Марк и сър Робърт Инглиш във външното министерство.