И двамата мъже знаеха, че агентите в чужбина се делят на три категории. Нелегалните агенти не действат под прикритие на посолствата и не можеха да бъдат засегнати от сър Робърт Инглиш. Офицерите, служещи в посолства, бяха както явни, така и неявни.

Явните офицери бяха тези, чиито действителни функции бяха добре известни. В миналото имаше голяма полза от тях. Дисидентите и бунтарите от комунистическите държави и Третия свят знаеха точно при кого да отидат и да излеят своята мъка като пред изповедник. Това донесе богата реколта от информация.

Сър Робърт искаше да каже, че не желае повече такива офицери и няма да им предлага места в посолствата. Беше се посветил на продължаването на добрите традиции в неговото ведомство да задоволяват всеки, който не е роден англичанин.

— Чувам какво казваш, Робърт, но аз не мога и няма да започна работата си Като шеф на СИС с чистка на старши офицери, които са служили дълго, предано и добре.

— Намери други места за тях — предложи сър Робърт. — Централна и Южна Америка, Африка…

— Не мога да ги изгоня в Бурунди, докато не им дойде времето за пенсия.

— Чиновническа работа, тогава. Тук, у дома.

— Имаш предвид непривлекателен труд — каза сър Марк. — Повечето от тях няма да приемат.

— Тогава трябва да напуснат по-рано — изрече спокойно дипломатът. Той отново се наведе напред. — Марк, скъпи приятелю, по това не може да има спор. Съветът на петимата мъдреци ще бъде на моя страна, можеш да си сигурен в това. Ще се съгласим на прилична компенсация, но…

Петимата мъдреци са доживотните помощник-секретари на кабинета, на външното министерство, на вътрешното министерство, на министерството на отбраната и на министерството на финансите. Тази петорка има огромна власт в коридорите на правителството. Освен останалото, те избират (или препоръчват на министър-председателя, което е почти същото) шефа на СИС и генералния директор на службата за сигурност MI–5. Сър Марк беше много нещастен, но достатъчно добре познаваше силата на властта. Трябваше да отстъпи.