Сър Марк знаеше точно какво имаше предвид. Фактическото сгромолясване на комунизма през изминалите две години промени бързо дипломатическата карта на света. Дипломатическият корпус се опитваше да увеличи своите възможности в Централна Европа и на Балканите, ако е възможно дори с минипосолства в Латвия, Литва и Естония, в случай че добият независимост от Москва. Той предполагаше, че след Студената война, поставена сега в моргата, положението на неговите колеги в разузнавателните служби щеше да бъде точно обратно.

— Ние, като вас, нямаме друг избор, освен да набираме нови хора. Да оставим вербуването настрана, самата подготовка е шест месеца, преди да доведем нов човек тук и да освободим опитен мъж за службите в чужбина.

Усмивката изчезна от лицето на дипломата и той се наведе напред със сериозен вид.

— Скъпи Марк, точно това е същността на разговора, който исках да проведа с теб. Разкриване на места в нашите посолства и за кого.

Сър Марк въздъхна едва чуто. Кучият син се насочваше към слабото място. Външното министерство не можеше да се справи със СИС на бюджетна основа, но винаги държеше в ръка едно асо, готово за игра. Голямото мнозинство от разузнавачите в чужбина вършеше своята работа под прикритието на посолствата. Това превръщаше посолствата в техен домакин.

— И какво е най-общо мнението ти за бъдещето, Робърт? — попита той.

— В бъдеще, страхувам се, ще бъде над нашите възможности да предлагаме длъжности на някои от вашите по-… колоритни кадри. Длъжностни лица с формално прикритие. Фактори, чиито имена са изписани на месинговите табелки на вратите. По време на Студената война беше допустимо; в нова Европа ще стърчат само възпалени палци. Ще дразнят. Сигурен съм, че разбираш това.