Дадоха на новата служба тромавото название: Измами, дезинформация и психологически операции. Разбира се, името беше веднага съкратено на Д-Д и Пси-Оп, а след това само на Д-Д.

Назначиха шеф на новата служба. Както завеждащият отдел „Снабдяване“ беше известен като Интенданта, а завеждащият отдел „Правен“ като Адвоката, така и новият шеф получи от някакъв шегобиец в лавката прякора Измамника.

Ръководителят на секретните служби, сър Артър, не прояви особена предвидливост в своя избор, за което можеше да бъде критикуван (и по-късно наистина го критикуваха). Той не се спря на висш чиновник от кариерата, приучен на благоразумието, изисквано от истински цивилен служител, а на бивш действащ агент, изтеглен от отдела за Източна Германия.

Този мъж се казваше Сам Маккрийди и в продължение на седем години ръководи тази служба. Но на всяко хубаво нещо му идва краят. В късната пролет на 1990 в сърцето на Уайтхол започваше разговор…

Младият помощник се изправи зад бюрото си във външния офис с тренирана усмивка.

— Добро утро, сър Марк. Помощник-секретарят помоли да бъдете въведен веднага.

Той отвори вратата на кабинета на пожизнения помощник-секретар на външното министерство и въведе посетителя през нея, след което я затвори. Помощник-секретарят, сър Робърт Инглиш, се изправи с доброжелателна усмивка.

— Марк, скъпи приятелю, колко се радвам, че дойде.

Не е възможно, дори и отскоро да сте шеф на СИС, да не развиете чувство за предпазливост, когато един сравнително непознат човек ви посрещне с такава топлина, като че ли сте кръвни братя. Сър Марк се подготви за труден разговор.

След като го покани да седне, висшият чиновник от външното министерство отвори означената с червено куриерска чанта, която лежеше на бюрото му, и извади кожена папка с отличителен диагонален кръст, стигащ до края на ъглите.