И двамата мъже гонеха петдесетте, но с това приликата свършваше. Ауст беше нисък, пълен, добре подстриган и облечен, директор на управлението в Кьолн. Моренц беше по-висок, плещест, с посивяла коса. Но той ходеше прегърбен, влачейки краката си, небрежно облечен в грубия си вълнен костюм. Освен това, той беше служител от нисък ранг, който никога нямаше да се домогне до титлата директор, нито да има собствен претенциозен офис с някоя, като фройлайн Кепел, която да му поднася колумбийско кафе в порцеланова чашка преди работа.

Сцената с началника, който вика своя подчинен за разговор, се разиграваше вероятно в много немски канцеларии през тази сутрин, но областта на занимание на тези двама мъже нямаше да бъде отразена на много други места. Нито разговорът, който последва. Защото Дитер Ауст беше шеф на Кьолнското управление на Западногерманските тайни служби.

Централата, обградена от здрави стени, се намираше в околностите на градчето Пулах, на шест мили южно от Мюнхен, на брега на река Исар, което може да изглежда странен избор, имайки предвид, че федералната столица от 1949 година е Бон, отдалечена на стотици мили от това място. Причината е историческа.

Веднага след войната американците основаха Западногерманската разузнавателна служба, за да противодействат на усилията на новия враг — Съветския съюз. Те избраха за ръководител на новата служба Райнхард Гелен, бивш шеф на германското разузнаване по време на войната, и дълго време организацията беше известна като службата на Гелен. Американците искаха Гелен да действа от тяхната окупационна зона, която обхващаше Бавария и юга.

Кметът на Кьолн, Конрад Аденауер, беше тогава твърде неизвестен политик.